Сърдечен ритъм

Сърдечен ритъм е броя на сърдечните удари, извършени от сърдечния мускул за една минута или честотата, с която сърцето се свива, за да изпомпва кръв в тялото ни. Броят на сърдечните удари трябва да се контролира, особено при възрастните хора.

Сърдечната честота постоянно се променя и е различна за всеки човек, защото зависи от следните фактори:

възраст
начин на хранене, консумация на подсладени, газирани и енергийни напитки (те увеличават сърдечната честота)
тренировка и физическа активност
телесно тегло (като правило хората с наднормено тегло имат висок риск от сърдечен ритъм)
наличие на сърдечно-съдови заболявания като хипертония

Важно е да се извършва регулярно наблюдение на сърдечния ритъм на възрастните хора.

Сърдечен ритъм в състояние на покой

Физическата активност или силните емоции естествено влияят на сърдечната честота. Температурата и влажността на околната среда също допринасят за промените в сърдечния ритъм.

Пулсът спада по време на сън и се повишава след хранене, поради което винаги трябва да се измерва в покой.

Как се измерва сърдечна честота в покой?

Сърдечна честота в покой се измерва чрез отброяване на пулса.

Това е прост метод, който може да се извърши и самостоятелно, като следвате няколко лесни стъпки:

Останете в състояние на покой за поне 5 минути.
Въздържайте се от кафе или никотин, преди да измервате пулса си, за да избегнете влиянието им върху сърдечната честота.
Задръжте едната си ръка в покой. Можете да я поставите на възглавница с дланта нагоре и леко сгънат лакът.
Поставете показалеца и средния пръст на другата си ръка върху китката на ръката в покой. За да намерите правилната позиция, преместете пръстите си настрани, следвайки линията на палеца. Приложете лек натиск върху артерията, за да усетите пулса.
Пребройте ударите за 30 секунди и умножете резултата по 2, за да получите сърдечната честота на минута. Ако забележите неправилен сърдечен ритъм (забавяне, забързване или прескачане), отчетете пулса си отново, но този път директно за цяла минута.

Сърдечният ритъм в покой трябва да се измерва няколко дни подред, за да се определи средната му стойност.

Сърдечен ритъм. Референтни стойности

Сърдечната честота има следните референтни стойности:

По-малко от 60 удара в минута - брадикардия;
Между 60 и 90-100 удара в минута - нормален сърдечен ритъм;
Над 100 удара в минута - тахикардия

Оптималният диапазон за сърдечната честота на възрастни е между 60 и 100 удара в минута; всички стойности под тези параметри показват наличие на брадикардия, а над тях – на тахикардия.

Брадикардия означава ниска сърдечна честота с по-малко от 60 удара в минута, докато тахикардия възниква, когато пулсът надвишава 100 удара в минута. И двете могат да бъдат физиологични състояния или да показват сърдечно-съдови проблеми. И в двата случая винаги е препоръчително да се свържете с Вашия лекар за извършване на клиничен преглед и допълнителни изследвания. Кардиологът ще извърши внимателно проследяване на действителната сърдечна честота, за да диагностицира възможни проблеми и да препоръча най-доброто лечение.

Нисък сърдечен ритъм при възрастни

Както беше посочено, ниската сърдечна честота може да показва физиологично състояние.

Брадикардията не създава непременно дискомфорт на засегнатите. В действителност тежко състояние може да настъпи много бързо и изисква спешно лечение, тъй като това може да е признак на сърдечен арест. При хронични случаи може да се наложи имплантиране на пейсмейкър.

Симптоми за наличие на нисък сърдечен ритъм:

замаяност
умора
задух със затруднено дишане
загуба на съзнание

Висок сърдечен ритъм при възрастни

Тахикардията може да бъде част от нормалния отговор на организма към безпокойство, треска, бърза загуба на кръв или тежки физически упражнения. Тя може да бъде причинена и от медицински проблеми, като необичайно високо ниво на тиреоидни хормони, наречено хипертиреоидизъм. При някои хора тахикардията е резултат от сърдечна аритмия (нарушена сърдечна честота или ритъм). Тахикардията може да бъде причинена и от белодробни проблеми, като пневмония или кръвен съсирек в една от белодробните артерии.

Симптоми за наличие на висок сърдечен ритъм:

сърцебиене
замаяност
обща слабост
изпотяване
задух със затруднено дишане

Състояния на брадикардия и тахикардия могат да бъдат установени при редовно следене на жизнените показатели, респ. при регулярно проследяване на пулса. Произходът на тези състояния може да бъде установен със запис на Електрокардиограма (ЕКГ) и провеждане на обстоен преглед при специалист кардиолог.