Целта на терапията при хипертония е да се намали риска от вторични заболявания.
Сред общите мерки за понижаване на кръвното налягане са редовно движение и извършване на физическа активност.
Целта на всеки вид терапия за високо кръвно налягане е да се намали риска от вторични заболявания. За нормално кръвно налягане се считат стойности под 140/90 mmHg, в случай на пациенти със захарен диабет II (диабет, който често се проявява в напреднала възраст и при нездравословен начин на живот) под 140/85 mmHg,а в случай на бъбречна болест - под 125/75 mmHg. Лечението се извършва независимо от видимите оплаквания, защото високото кръвно налягане често се развива без симптоми. При решенията за лечение се вземат под внимание не само нивото на кръвното налягане, но и цялостния рисков профил, т.е. сумата от индивидуалните рискови фактори на пациента за сърдечно-съдови заболявания (например затлъстяване, диабет и събития като инфаркт или инсулт в анамнезата).
Постоянството е важно
Дори да не са налице никакви оплаквания, в крайна сметка, нелекуваното високо кръвно налягане води повече или по-малко до вредни последствия за тялото. Обикновено при появата на видими симптоми увреждането вече е налице и е необратимо. Лекувайки се навреме, човек държи под контрол рисковете, свързани с високото кръвно налягане. За тази цел, обикновено е необходимо да се извършва продължителна терапия. Успехът на терапията (намаляване стойностите на кръвното налягане) може да бъде постигнат с редовно проследяване от лекуващия лекар, който при необходимост може да коригира назначената терапия. Придържайки се към здравословен начин на живот, дозировката на активните вещества може да бъде запазена възможно най-ниска.
При проследяване на терапията, в допълнение към редовното измерване на кръвното налягане от лекар, е важно да се извършва самонаблюдение и мониторинг на кръвното налягане в домашни условия (по време на ежедневните дейности). Пациентите, които измерват кръвното си налягане сами, е необходимо да бъдат информирани и обучени каква е правилната техниката на измерване.
Ако е необходима лекарствена терапия, за да се понижи кръвното налягане, тя трябва да бъде прилагана постоянно и редовно. Следните лекарства / класове вещества могат да бъдат приложени при лечение на хипертония:
• АСЕ-инхибитори и АТ-1 рецепторни антагонисти
Действието на тези класове лекарства се състои в разширяване на кръвоносните съдове по няколко различни начина. По същество те подтискат кръвното налягане чрез увеличаване на хормона ангиотензин II. Те успяват да постигнат устойчиво намаляване на кръвното налягане и по този начин да предпазят органите от увреждане.
• Диуретици (дренажни, диуретични средства)
Тиазидните и бримковите диуретици (особено при пациенти с нарушена бъбречна функция) принадлежат към бъбречно-активните лекарства. Те повишават отделянето на соли и вода от бъбреците и увеличват своя ефект в комбинация с други антихипертензивни лекарства. Високите дози от някои диуретици обаче могат да доведат до отделяне на определени минерали, например калий. От своя страна калия може да бъде увеличен и с прием на храни богати на този минерал (например банани, сушени плодове, картофи). Всичко това следва да бъде съобразено и включено в диетата на пациента и при необходимост да бъде допълнено с прием на определени лекарства.
• Бетаблокери
Бета-блокери са лекарства, които блокират така наречените бета-рецептори в тялото. Това намалява ефекта на някои хормони на стреса. Тези хормони на стреса (норепинефрин, епинефрин) обикновено имат стимулиращ ефект върху различни органи, включително сърцето. Ако те са блокирани, пулсът, кръвното налягане и сърцебиенето се понижават. Затова сърцето бие малко по-бавно.
• Калциеви антагонисти и / или блокери на калциевите канали
Калциевите антагонисти блокират навлизането на калциеви йони в мускулните клетки на кръвоносните съдове. Те намаляват притока на калций в клетките и по този начин понижават съдовото напрежението, а заедно с него, кръвното налягане.
Лекарствата от тези класове вещества могат да бъдат предписани индивидуално (монотерапия) или заедно (комбинирана терапия) - като се вземат предвид възможните първоначални или вторични последствия. Ако началната терапия не е достатъчна, лекарството или комбинацията може да се променя, докато кръвното налягане се понижи ефективно.
Пациентите понякога изпитват дискомфорт при лечение с лекарства за кръвно налягане, тъй като понижаването на кръвното налягане първоначално може да доведе до умора и изтощение. Тялото трябва първо да се приспособи и да свикне с пониженото кръвно налягане. Следователно лекарствата трябва да се приемат постепенно, т.е. ниска доза в началото, която да се увеличава стъпка по стъпка. По този начин тялото има време да се приспособи. Регулирането може да отнеме до един месец.
С цел понижаване на кръвното налягане, е добра идея при всички случаи пациентът:
При лека хипертония (ок. 140/90 mmHg) сами по себе си тези мерки често са достатъчно, за да се нормализира отново кръвното налягане. Във всеки случай, здравословният и активен начин на живот засилва ефикасността на медицинското лечение.
Няма органична причина за възникването на хипертония при 95% от пациентите. Високото кръвно налягане се дължи на наследствени предразположения и външни рискови фактори като затлъстяване, стрес, прекомерната употреба на алкохол и консумацията на сол. Органичните заболявания или хормоналните нарушения са отговорни за възникването на хипертония само в 5% от случаите.
Нелекуваната хипертония може да доведе до различни увреждания на органи. Особено уязвими са сърцето, мозъка, бъбреците, кръвоносните съдове и очите.
